Select Your Style

Choose your layout

Български Младежки Делегат

Световната програма за действие за младежта (WPAY)

Младите хора са активна сила в обществото. Те са изправени пред парадокса или да търсят начин да бъдат интегрирани в съществуващата среда, или да трансформират тази среда. Младите хора по целия свят, живеещи в страни с различна степен на развитие и с различни социално-икономически дадености, винаги се стремят към по-активно участие в живота на обществото.

Световната програма за действие за младежта (WPAY), приета от Общото събрание през 1995 г., предвижда изграждането на политическа рамка и на практически насоки за национални мерки и международна подкрепа за подобряване на положението на младите хора по целия свят. Пет години преди Целите на хилядолетието СПДМ набелязва основните стратегически цели за младите хора. Неслучайно СПДМ се реферира като „младежките Цели на хилядолетието”.

СПДМ включва петнадесет младежки приоритетни области и конкретни предложения за действие, които са съобразени с основните проблеми и специфичните цели, които трябва да бъдат взети от различните участници.

index

Целите и действията отразяват трите водещи теми на Международната година на младежта: участие, развитие и мир.

Световната програма включва следните петнадесет области: образование; заетост; глад и бедност; здравеопазване; околна среда; злоупотреба с наркотици; детска престъпност; свободно време и културна среда; момичета и млади жени; пълноценно и ефективно участие на младите хора в живота на общество и във вземането на решения; глобализация; информационни и комуникационни технологии; борбата с ХИВ / СПИН; младежи във въоръжените конфликти; диалог между поколенията. Във всяка от тези области програмата разглежда различните комплексни предизвикателства и предлага възможни варианти за действие. СПМД се стреми да подпомага правителствата в усилията им да отговорят на стремежите и исканията на младежта за едно по-добро бъдеще за всички.

Приоритетните области са взаимнозависими и взаимносвързани – например престъпността сред непълнолетните и младежите и злоупотребата с наркотични вещества в повечето случаи са преки последствия от недостатъчните възможности за образование, трудова заетост и социална реализация. Образованието сред младите жени и момичета би могло да увеличи възрастовата граница при сключването на брак и ранното раждане, намалявайки по този начин процента на смъртност при майките. Инвестирането в една област се отразява на други области от програмата и подпомага за постигането на допълнителен положителен ефект върху живота на младите хора. Генералният секретар на ООН Кофи Анан /1997-2006 г./ призова правителствата да се отнесат сериозно към препоръките на Световната програма и да работят заедно с младежите за нейното прилагане.

15-те приоритетни области на СПМД са групирани в 3 направления. Взети заедно, те образуват всеобхватна среда за младежите въпреки културните, социалните и общностните различия:
(a) Младежите в глобалната икономика включва въпроси за глада и бедността, образованието, трудовата заетост и глобализацията;
(б) Младежите и гражданското общество включва въпросите за информацията и комуникационните технологии, околната среда, свободното време, участието в процесите на вземане на решения и връзките между поколенията.

(в) Младите и тяхното благополучие включва приоритетните области – здраве, злоупотреба с наркотици, престъпност, конфликти и ХИВ/СПИН.

Младежите в глобалната икономика

Бедност и глад. Повече от 200 милиона млади хора, или 18% от всички млади хора, живеят с по-малко от 1 долар на ден, а 515 милиона с по-малко от 2 долара на ден. Негативните ефекти на бедността върху младежите се изразяват не само чрез финансови ограничения, но и чрез ограничения в достъпа до обществени услуги, неспазване и недостатъчна защита на основните човешки права. Бедността е свързана и с липсата на достъп или контрол над ресурси, включително земя, умения, знания, капитал и социални връзки. Без тези ресурси достъпът на хората до институциите, пазарите, заетостта и обществените услуги е силно ограничен. Гладът и недохранването са сред най-сериозните заплахи за човечеството, които често възпрепятстват младите хора и децата от участие в обществените процеси.

Образование. Въпреки постигнатия прогрес в началното, прогимназиалното и гимназиалното образование, предизвикателствата в тази сфера продължават да са големи. Много от родителите в развиващите се страни все още нямат възможност да пращат децата си на училище поради неблагоприятните местни социални и икономически условия. Ограничени са образователните възможности за момичетата и младите жени, имигрантите и бежанците, принудително изселените, децата от улицата, младежите от селските или провинциалните райони и младите хора с увреждания. Въпреки че настоящото поколение е по-добре образовано, качеството на образованието и потенциалът му да подготвя младите хора за пазара на труда все още не са на достатъчно добро ниво.

Заетост. Въпреки повечето години на обучение, които получават младите, безработицата сред младежите се увеличава и в сравнение с възрастното население вероятността младите да са безработни е два-три пъти по-висока. Нивата на безработица сред младите хора са най-високи в северните региони на Африка, регионите на Субсахара и Близкия Изток. Трудностите, с които се сблъскват младите хора при търсенето на подходяща работа с приличен доход, се изострят от проблеми като неграмотност, недостатъчно обучение, както и от нелекия преход от училището към пазара на труда.

Младежите и гражданското общество

Глобализация. Младежите са най-способни да се адаптират и да използват предимствата на новите възможности, които глобализацията предлага. Въпреки че в някои части на света се наблюдава невиждан досега ръст в това отношение, благоприятните ефекти все още са неравномерно разпределени. Въздействието на глобализацията върху трудовата заетост сред младите хора и миграционните процеси се олицетворява както чрез позитивни, така и чрез негативни тенденции. Глобализацията също така доведе до дълбоки промени в културата на младежите и консуматорското съзнание.

Участие в процеса на вземане на решения. През последното десетилетие нарастна съзнанието за важността от участието на младежите в процеса на вземане на решения. По-голямата ангажираност на младите в домовете им, в училище и в общността, не само че облагодетелства социално-икономическата им среда, но изгражда и капацитета им и допринася за личностното им израстване. Гласът и участието на младежта са изключително важни за прилагането на СПМД като цяло.

Информация и комуникационни технологии. Разпространението на комуникационните технологии, което съпътства процеса на глобализация, може би най-ясно представя както възможностите пред младите за участие и образование, така и предизвикателствата, пред които се изправят. Макар че младежите в много страни съставляват мнозинството потребители на интернет технологиите, все още е налице диспропорция между младежта в градските и в по-малките населени райони, между младите мъже и жени, както и между различните страни.

Свободно време. През последното десетилетие все повече започва да се осъзнава ключовата роля на свободното време за социалната активност, за оформянето на идентичността на младите хора, за изучаването на техните култури. Свободното време не би трябвало да е елемент от ежедневието единствено на привилегированите, тъй като то допринася за развитието и благополучието на общностите. Много младежи посвещават времето си на доброволчески програми, обучение на връстниците си и на усилия да променят обществото.

Околна среда. Младите хора демонстрират постоянна загриженост и често показват своята будна обществена позиция към околната среда. Разбирайки, че доброто състояние на околната среда е от изключителна важност за тяхното здраве и възможности, младежите наблягат на устойчивото развитие на местно, национално и международно ниво, инициирайки приемането на благоприятни екологични практики.
Погледнато глобално, делът на младежите в населението на света постепенно намалява за сметка на увеличаващия се дял на хората над 60 години. Увеличаването на младежите трябва да се разглежда като интегрална част от благополучието на по-възрастните поколения, тъй като към 2050 година всеки 8-ми възрастен човек ще живее в развиваща се страна (за сравнение всеки 6-ти през 2005 г.).

Младите и тяхното благополучие

Здраве. Проблемите със здравето на младите включва липсата на сигурна и хигиенична среда, недохранване, риск от инфекциозни и паразитни заболявания, тютюнопушене, поемането на неоправдани рискове и самоунищожителни действия, които водят до опасни наранявания и последствия. В много страни липсва информация и специализирани органи, способни да помогнат на младите да се запознаят и разберат въпросите на сексуалното здраве, за да се предпазят от разпространението на ХИВ. Въпреки че случаите на ранна бременност бяха намалени в много страни, опасностите и рисковете от усложнения, свързани с нея, все още будят сериозни притеснения.ХИВ/СПИН.10 милиона младежи, предимно в Африка и Азия, са носители на ХИВ/СПИН. Бедността, липсата на елементарни знания за това как да се предпазват, срамът, ограниченият достъп до образование и половата неравнопоставеност са само някои от проблемите на младите хора. Младите момичета и жени по-често са изложени на риск, когато се налага да полагат грижи за болни членове на техните семейства.

Младите хора и въоръжените конфликти. Въпреки че международното право защитава непълнолетните и забранява участието им в конфликтни ситуации, те често са използвани като бойци или са принуждавани да работят. Младите жени и момичета са заплашени от опасността да бъдат подложени на сексуален тормоз и експлоатация. Въпреки че повечето млади избягват да се въвличат в конфликтни ситуации (дори в размирни райони), във време на нестабилност и несигурност младежите стават извършители и жертви на престъпления. Каквато и да е ролята им, излагането на конфликт може да лиши младите хора от образование, от социални и икономически възможности.

Злоупотреба с наркотици. Налице е невиждано досега увеличаване на злоупотребите с наркотици и наркотичната зависимост сред младите хора в световен мащаб. Последствията са широко разпространени и намират различни проявления – от насилие, до смъртоносни инциденти и наранявания. Употребата на наркотици по венозен път увеличава риска от предаване на болести, включително на ХИВ/СПИН и хепатит.

Младежка престъпност. Извършените от млади хора престъпления продължават да се разглеждат като заплаха за цялото общество. По-голямата част тях не са с насилствен характер. Съществуват множество елементи, характеризиращи появата на престъпно поведение сред младите – от икономическия спад и високата безработица, до ранното излагане на насилие в семейството или обществото.

Момичета и млади жени. Негативните предразсъдъци по отношение на жените в някои страни продължава да ограничава равноправния им достъп както до висше образование, така и до пазара на труда. Насилието, базирано върху половата принадлежност, все още е безспорен факт, който застрашава възможността жените и младите момичета да живеят без страх и да преследват мечтите си в безопасна и стабилна среда.

За по-детайлна информация за всяка една от приоритетните области посетете: http://www.un.org/esa/socdev/unyin/global.htm

„Младите хора заслужават нашата пълна ангажираност – свободен достъп до образование, адекватно здравеопазване, възможности за заетост, финансови услуги и пълноправно участие в публичния живот”
Бан Ки Mун, Генерален секретар на ООН

****************************************************************************************

Целите на хилядолетието на ООН и ролята на младите хора

„Това е свещена кауза. Борбата срещу глобалната бедност и човешките страдания е наше морално задължение!”
Бан Ки Мун, Генерален секретар на ООН

mdgs1

„Диалог и взаимно разбиране” е мотото на Международната година на младежта, която цели да насърчи диалога и разбирателството между поколенията, да разпространи идеалите за мир и уважението на човешките права и свободи, да насърчи младите хора, за да се посветят на каузата на прогреса, включително и за постигането на Целите на хилядолетието на ООН (ЦХР).

Целите на хилядолетието са насочени към намаляването до 2015 г. на различните социални болести като бедността и глада, майчината и детската смъртност, да осигурят по-широк достъп до образованието и здравеопазването.

Цели на хилядолетието за развитие за България

Цел 1: Намаляване наполовина на крайната бедност и недохранването
• Намаляване на бедността
• Намаляване на безработицата

Цел 2: Подобряване на основното и средното образование
• Увеличаване на броя на децата, записващи се в началния етап на основното образование
• Увеличаване на броя на децата, записващи се в прогимназиалния етап на основното образование
• Подобряване на средното образование

Цел 3: Насърчаване на равенството между жените и мъжете
• Премахване на диспропорцията между доходите на мъжете и жените
• По-голямо участието на жените в управлението

Цел 4: Намаляване на детската смъртност
• Намаляване на детската смъртност
• Всеобща имунизация на децата на възраст до 1 година

Цел 5: Подобряване здравословното състояние на майките
• Намаляване на майчината смъртност
• Подобряване на здравните грижи за бременните

Цел 6: Ограничаване разпространението на ХИВ/СПИН, сифилис и туберкулоза
• Предотвратяване разпространението на ХИВ/СПИН
• Намаляване наполовина случаите на туберкулоза

Цел 7: Осигуряване на устойчива околна среда
• Интегриране на принципите на устойчивото развитие в националната политика и преустановяване на загубите на природни ресурси
• Намаляване на дела от населението, което няма достъп до питейна вода и добра канализационна структура

Цел 8: Изграждане на партньорство за развитие
• Създаване на подходяща среда за преки чуждестранни инвестиции
• Поддържане на устойчиви нива на обслужване на външния държавен дълг